16.8.25
19.7.25
ДЗИ по БЕЛ 2025: между формата и смисъла – какво ни показа зрелостният изпит тази година
Трагедията на 41-ви въпрос: разумът, чувствата и катарзисът на есето*
(анализ на матурата, важни акценти и съвети за успешно представяне)
На 21 май 2025 година над 50 000 зрелостници от цялата страна се явиха на задължителната матура по български език и литература (ДЗИ БЕЛ 2025) – изпит, който се възприема не само като проверка на знания, но и като своеобразен ритуал на преход към света на възрастните, към отговорността и самостоятелното мислене.
Организацията на зрелостния изпит бе впечатляваща: учениците бяха разпределени в 772 училища и над 4200 изпитни зали, а редът бе гарантиран от приблизително 12 000 квестори, съгласно информация от Министерството на образованието и науката(МОН).
Форматът на ДЗИ: стабилност без изненади
И през тази година форматът на ДЗИ по БЕЛ остана непроменен – съставен от 41 задачи, сред които:
- 22 с избираем отговор
- 16 със свободен отговор
- 2 задачи с разширен свободен отговор
- 1 аргументативен текст (есе или интерпретативно съчинение)
Максималният брой точки, които зрелостникът може да постигне, е 100. Резултатите от изпита ще бъдат обявени до 7 юни, като те ще дадат ясна картина за равнището на подготовка и уменията на учениците, но и ще повдигнат въпроси относно начина, по който се измерват знанията.
Темата на ДЗИ БЕЛ 2025: разум, чувства и кръговратът на живота
Темата за интерпретативно съчинение „Разум и чувства“, включена в изпита, заедно с поместения литературен текст – откъс от повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев – постави зрелостниците пред дълбок философски въпрос за емоциите, моралния избор и вътрешния дълг. Това произведение изисква не просто познаване на съдържанието, а способност за етично осмисляне на човешката природа.
Темата за аргументативен текст есе тази година предизвика особено внимание – „Животът – колело или стълба?“. Въпрос, който надскача клишето и дава пространство за лична интерпретация, провокирайки зрелостниците да изберат между идеята за цикличността на битието и движението нагоре като прогрес и надграждане.
Това е тематика, която изисква креативно мислене, лична позиция и умение за оригинална аргументация, отвъд наученото „наизуст“.
Матурата – стратегия или израз на зрялост?
Въпреки вдъхновяващата тема остава усещането, че зрелостният изпит по БЕЛ често поставя на изпитание не толкова умението да се мисли, колкото умението да се адаптира зрелостникът към формата. Учениците са наясно, че:
- Текстът трябва да следва определен модел;
- Ключови думи и фрази влияят на оценката повече от оригиналната мисъл;
- Шаблонното писане е по-сигурен път към висока оценка, отколкото рискът да изразиш автентична позиция.
Така писането се превръща в тактическа игра, а не в акт на мисловна свобода.
Въпросът отвъд изпита: какво измерва Държавният зрелостен изпит по БЕЛ?
ДЗИ по български език и литература не бива да бъде само механизъм за проверка на грамотността. Той трябва да се превърне в инструмент за отсяване на смисъла, за насърчаване на мислещия, чувствителния и способния да се аргументира човек.
И ако си зададем въпроса: какво общество искаме да изградим чрез образованието? – логичният отговор би бил: такова, което цени личността, автономията на мисълта и търсенето на дълбокия смисъл. Затова – изпитите трябва да възнаграждават не клишето, а съзидателния ум.
Разум и чувства по стълбата на живота:
стратегии за 41. въпрос на ДЗИ БЕЛ 2025
Темата за есе „Животът – колело или стълба“ предоставя възможност за философско и метафорично разсъждение. Тя носи потенциал за задълбочено есе, в което да се обмислят посоките, цикличността и смисълът на човешкото съществуване.
Насоки, идеи и примерни тези за разгръщане на темата за есе.
- Да се изяснят метафоричните смисли на „колелото“ и „стълбата“:
- Колелото символизира повторяемостта, цикличността, съдбата, въртенето в кръг – връщане към изходната точка, липсата на развитие или предопределеност.
- Стълбата предполага път нагоре, прогрес, развитие, израстване – всяко стъпало е надмогване на предишното, преодоляване, целенасочено движение.
Възможни тези и посоки за интерпретации:
- Животът е колело – красиво, но понякога безмилостно въртене на опита, който се повтаря, докато не научим уроците си. Подтеми: съдбата, навиците, повторяемостта на изборите, уроците от миналото.
- Животът е стълба – учим се от опита, надграждаме, стремим се към висините (морални, духовни, професионални). Подтеми: личностно израстване, стремеж към добродетелност, преодоляване на трудности.
- Животът съчетава и двете – има моменти на застой и повторяемост, но и възможности за възход. Подтеми: баланс между механичното и духовното, между инерцията и стремежа.
- Животът не е нито колело, което ни върти в повтарящи се кръгове, нито стълба, която води единствено нагоре – той е спирала, в която всяко завъртане носи ново измерение на осъзнаването; напредъкът не е безкрайно изкачване, а смислено повторение с промяна. Подтеми: времето като опит, зрелостта като натрупване, парадоксът на прогреса чрез повторение.
Насоки, идеи и примерни тези за разгръщане на темата за интерпретативно съчинение
Темата „Разум и чувства“ е класическа, но винаги актуална – особено когато се разглежда през психологическата дълбочина на една повест като „Крадецът на праскови“.
- Ключови понятия: разум, чувства, любов, морал, вътрешен конфликт, избор, дълг, свобода, съвест.
- Въпроси за ориентация:
- Какви чувства преживява Елисавета?
- Как разумът ѝ реагира на тези чувства?
- Кои сили я водят – сърцето или съзнанието?
- Какво показва авторът за човешката природа чрез този вътрешен разрив?
- Идеи за развитие на темата:
- Разумът и чувствата често съжителстват като съперници в човешката душа.
- Елисавета е символ на жената, притисната от обстоятелства, брак и обществено положение, която се изправя срещу собствената си емоционална истина.
- Срещата ѝ с пленника е метафора за пробуждането на същността ѝ – това, което я кара да се чувства жива, но и виновна.
- Вятърът, движението на пеньоара, несъзнателният ѝ порив – това са изрази на емоцията, която я обзема и надвива разума.
- Гордостта ѝ и стремежът към контрол са оръжията на разума, които обаче не побеждават окончателно.
- Примерна теза:
В повестта „Крадецът на праскови“ Емилиян Станев разкрива как разумът и чувствата в човешката душа влизат в мъчителен конфликт, в който нито едното, нито другото побеждава напълно – защото човекът е същество, обречено да балансира между желанието и дълга.
- Подтези и аргументи:
- Чувствата като стихия – внезапни, силни, неуправляеми. Елисавета не контролира порива си – вятърът, жестовете, цветът на лицето ѝ свидетелстват за интензитета на чувството. В този миг разумът отстъпва.
- Разумът – страж на морала и реда. След вълнението идва упрекът, съзнанието я връща към реалността – към брака, към нормата. Разумът я кара да възприеме емоцията си като неразумна, дори „лудост“.
- Необходимостта от избор – нито разумът, нито чувствата могат да победят напълно. Цитат: „…в душата ѝ мъчително раздвояване…“, „избра нещо средно“; вместо категоричен отказ или отдаване на чувствата Елисавета избира компромис, което показва вътрешното напрежение между разум и сърце. Нито едното не е напълно удовлетворено – но и това е човешко.
- В повестта на Емилиян Станев Елисавета се бори не за победа, а за равновесие. И макар че разумът я връща към моралната ѝ роля, чувствата ѝ разкриват, че животът, дори в рамките на война и брак, все още може да бъде източник на копнеж и светлина.
22.11.23
Алумни: Младите хора не търпим популизма, казват бъдещ специалист по политически пиар и бъдещ стоматолог
В поредицата Алумни представяме какво се случва с курсистите, които са оставили следа след себе си. В Алумни ще пишем за гордостта ни, че сме допринесли за създаването на стойностни хора; за избора на път и израстването на нашите курсисти; за влиянието, което сме имали върху формирането на светогледа им.
Алумни представя:
Маглена Гуркова
Маглена Гуркова е възпитаник на 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ и на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). В момента учи магистратура „Политически мениджмънт и консултиране“ във Философския факултет на СУ и специализира „Публична реч“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“.
Димитър Чоторов е студент във Факултета по дентална медицина на Медицинския университет в София. От тази година е и практикуващ стоматолог в учебната базата на факултета.
Двамата разказаха пред БТА за пътя на израстването си, за хората, които са им помогнали в развитието им, за мечтите си. Убедени са, че ще останат да живеят и работят в България. Димитър има за цел един ден да създаде различни здравни проекти за повишаване на достъпа до здраве на по-слабо населените региони у нас. Маглена иска да се занимава с политически пиар и след натрупан професионален опит да стане университетски преподавател.
Вярват в силата на своето поколение. „Силно вярвам, че сегашният елит ще бъде заменен от нас и ще поемем контрола над собственото си време“, каза Димитър Чоторов. „Харесвам липсата ни на обвързаност с обстоятелствата - работим с гъвкаво работно време, не се страхуваме от промени, комуникираме свободно и в условия на физическа, езикова и часова дистанция“, заяви Маглена Гуркова.
Следва пълният текст на интервюто.
Как се насочихте към специалността, която изучавате?
Маглена Гуркова: - Винаги съм знаела, че ще се занимавам с пиар и публични комуникации. Беше въпрос на време да завърша гимназия и да кандидатствам във Факултета по журналистика и масова комуникация.
Пътят към осъществяването на смислените дела, които устояват на времето, минава през качествено проведените комуникации с обществеността.
Димитър Чоторов: - През годните, прекарани в планински преходи и в спортната зала винаги съм помагал на хората да преодоляват травмите и контузиите си. След поредица ортодонтски лечения, през които самият аз преминах, започнах да се интересувам от специфичен клон на ортопедията, а именно – денталната медицина. Сега имам възможността да се обучавам, да карам стажове и да посещавам курсове при най-добрите в областта и следвам съветите им относно бъдещия ми професионален път.
Какво Ви доставя най-голямо удоволствие в това, което учите?
Димитър Чоторов: - Всички усилия си струват, когато малко след края на лечението пациентът каже: „Имах Ви доверие, чувствах се сигурен във Вашите ръце, дори не вярвах, че е възможно да се случи това, което направихте за мен“.
Обичам да ходя на конгреси, събития и практически курсове по всякакви професионални теми, да се развивам и да работя с колеги по различни дентални проекти. Истинското удоволствие идва когато установя, че днес мога да лекувам по-комплексни случаи от вчера, че всяка минута, инвестирана в учене, си е заслужавала.
Маглена Гуркова: - Комуникацията с преподавателите - ежедневно имам възможността да се срещам с професионалисти от различни сфери, да се уча от опита и от човещината им.
Българското висше образование има своите проблеми, но все още има преподаватели, които превръщат студентите в достойни личности.
Коя е повратната точка в процеса на развитието Ви досега? Кои са хората, повлияли Ви в най-силна степен?
Маглена Гуркова: - Във Факултета по журналистика и масова комуникация преди се кандидатстваше с писмен и устен изпит по журналистика. В процеса на подготовка за тези тежки, но смислени изпити се запознах с г-жа Ана Димитрова. Краен провокатор и безкомпромисен перфекционист. Тя ме научи, че алтернативата на доброто представяне трябва и може да бъде само най-доброто представяне. Нищо по-малко от това.
По време на бакалавърското си обучение имах възможността да проведа стаж в една от най-успешните агенции за стратегически комуникации (V+O Communication), в Българската национална телевизия и в Администрацията на президента. Срещах се с професионалисти, които ми предаваха опита и вдъхновението си, показаха ми реалните параметри на специалността и всеобхватността на възможностите. Съветвам всички студенти да търсят стажове, както се казва - "да грабят с пълни шепи" от опита на другите.
Димитър Чоторов: - Имал съм възможност да общувам с невероятни хора, всеки от които е допринесъл много за моето развитие. Но един човек има специално място във всичко, което съм днес.
През цялото ми детство съм бил смотан, твърдя го с …гордост. Не искам да ме разберете погрешно, животът ми беше страхотен, спортувах, учих, с моите родители всеки уикенд пътувахме към красиви места из страната. Но от социална гледна точка никога не съм бил душата на компанията или лидерът в групата. И тогава се появи един човек, който промени всичко и то с размах, без да ме пита искам или не. Това е Пепа Пенева, основателката на фондация Open space. Тя повярва в мен, даде ми възможност да пътувам по различни проекти на програмата „Еразъм+“, позволи ми да експериментирам във всяка сфера, към която проявявах интерес. Даде ми правото да греша - да мога да се провалям, да се излагам по различни начини, на различни места и пред различни хора. Така ми позволи да изградя у себе си всички онези качества, на които мога да разчитам всеки ден. Изправи ме пред най-големите ми притеснения - да ръководя екипи с хора от цял свят, в чужда държава, на чужд език, по тема, която ми е непозната. По време на един от най-големите европейски обучителни лагери в Грузия бях единствен представител на България, три седмици се обучавах по теми като публична реч, ръководене на екипи, писане на проекти и мотивиране на съмишленици. Това беше моментът, в който трябваше да приложа всичко научено през годините от Пепа Пенева и се върнах от лагера с редица успехи от поставените ни там задачи. Върнах се повярвал в себе си.
В скалата на ценностите Ви какво стои най-високо?
Маглена Гуркова: - Истината.
Димитър Чоторов: - Любопитството и стремежът към нещо по-добро. Стремя се да бъда любопитен и наблюдателен, да облагородявам максимално средата около мен и се надявам един ден хората да правят света край тях по-красив - не защото трябва, не защото някой ги е накарал, ами просто защото… Защото така!
Какво харесвате и какво не харесвате във Вашето поколение?
Маглена Гуркова: - Харесвам липсата ни на обвързаност с обстоятелствата - работим с гъвкаво работно време, не се страхуваме от промени, комуникираме свободно и в условия на физическа, езикова, часова дистанция.
Не харесвам консуматорското мислене - самоцелно консумираме и съдържание в социалните мрежи, и емоции, чувства, взаимоотношения. Не виждаме смисъл да се борим с трудностите, защото знаем, че винаги ще дойде нещо ново.
Димитър Чоторов: - Моето поколение е страхотно, има будни и млади хора, които искат да се учат и развиват, имат строг морален компас и правилна ценностна система. Силно вярвам, че сегашният елит ще бъде заменен от нас и ще поемем контрола над собственото си време.
Но по една или друга причина има определена прослойка от нашето поколение, която сякаш е загубила своята идентичност. Когато се скарат с някого, тези хора задават въпроса: „Ти знаеш ли кой съм аз?“. Явно самите те търсят точно този отговор. Искам да им задам друг въпрос: „Струва ли си?“. Струва ли си да драскаш със спрей по чисто новата фасада на сграда, за която хора като майка ти и баща ти, са заделили от заплатите си. Струва ли си да караш пиян?
Какво харесвате и какво ви дразни в по-старите поколения?
Маглена Гуркова: - Харесва ми как поколенията, израснали без интернет, общуват по-човешки.
Не харесвам избирателното предаване на съдържание. Младите хора имаме нужда да разбираме историческите причинно-следствени връзки фактологически, а не чрез емоционално и користно пречупване на база политически и други възгледи. Ако не познаваме истинската история, ще повторим грешките на предците си.
Димитър Чоторов: - Всяко поколение е различно, няма как да няма напрежение между хора, които са се борили с различни проблеми и растат в различни времена. Не мога да критикувам поколение, което е живяло през времена, които не познавам.
Ще кажа за какво им се възхищавам. Радва ме като видя дядо, тръгнал към центъра с бяла риза и сако - това е човек, който никога не би изневерил на собствените си принципи как трябва да изглежда един мъж. Възхищавам се, като видя майка, която може да омеси сама питката за Коледа и козунака за Великден, но не защото не ги продават в магазина, а защото се е постарала да научи поне нещо за традициите, с които са живели нашите баби и дядовци. Уважавам всеки баща, който има уменията да прави дребните ремонти вкъщи, не защото няма майстори, а защото е отделил време, да се погрижи за своето семейство и да знае, че каквито и времена да престоят, той може да им осигури комфортен начин на живот.
В едно изречение: харесвам борбеността и способността на поколението преди нас да решава проблеми, с които не се е сблъсквало преди и чиито решения ги е нямало наготово.
И двамата смятате, че умението да се държи публична реч днес е особено важно. Моля да обясните защо.
Маглена Гуркова: - В публичното пространство трябва да присъстват грамотни оратори. Те формират лексикалната, граматическата и правоговорната обществена норма. Това е единственият начин книжовният български език да бъде съхраняван и активно използван.
От съдържателна гледна точка – на българската общественост са необходими оратори със силни аргументи по същество. Младите хора не търпим популизма.
Димитър Чоторов: - Няма по-ценно умение от това човек да може да се изразява. Няма значение колко велики идеи имаш, ако не можеш успешно да ги предадеш в целия им цвят и сила, те избледняват и изчезват. Вече нямаме търпимост към празните приказки и популистките слова.
Как си представяте Вашето развитие, как се виждате след години? Мислите ли да останете в България?
Димитър Чоторов: - На първо място искам да имам собствена дентална практика, в която да съм в началото сам, а после да събера екип от млади и ентусиазирани специалисти. Ако успея, с радост бих развил различни дейности, даващи възможност на младите хора да останат в България. Имам за цел да създам различни здравни проекти за повишаване на достъпа до здраве в по-слабо населени региони. А един ден, когато натрупам необходимите опит и компетенции, да заема ръководна обществена позиция - с радост бих поел отговорността за това.
Да, ще остана в България. Защото мога да променя средата край мен, защото виждам смисъл. Защото вярвам, че ако всеки човек промени средата край себе си, всички ще живеем по-добре и по-балансирано отпреди. Ще завърша с този любим цитат от „Полет над кукувиче гнездо“: „Вярвам, че мога всичко, но дори и да се проваля - „Аз поне опитах“, а ти опита ли?“
Маглена Гуркова: - Искам да се занимавам с политически пиар и след натрупан професионален опит да стана преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация. И майка.
Мисля да остана в България. Искам да работя за родината си и да инвестирам енергията си в развитието на страната.
Разкажете за заниманията, с които разпускате.
Маглена Гуркова: - Част съм от трупата на театъра на Софийския университет. Прекарвам немалко от времето си в репетиции.
А в малкото свободни часове - обожавам да прекарвам време с малкия ми брат Константин, да похапвам „хижарска храна“ в хижа "Алеко" и да посещавам любимото си място – пантеона „Майка България“ в Гургулят. За съжаление, монументът е в окаяно състояние. Иска ми се един ден да допринеса за неговото възстановяване.
Димитър Чоторов: - За мен спортът е изключително важна част от ежедневието ми - посещавам залата по спортно катерене три пъти седмично, по два часа и половина, а два пъти седмично ходя на стречинг. Тези две занимания ми позволяват да седя неподвижен, докато работя, без това да рефлектира върху здравето ми.
С моята приятелка ходим много на зимен и летен алпинизъм и скално катерене. През това лято изкачихме връх Триглав, за един ден, от северната стена, а зимата преодоляхме връх Мальовица. Винаги нося със себе си фотоапарат и се наслаждавам да правя интересни кадри от местата, които посещаваме. Следващата ни цел е връх Арарат, Турция (5165м), а след него и Елбрус. Преди всяка такава екскурзия прекарваме дни наред в бягаме на Витоша, за да се подготвим. Без значение колко съм натоварен през зимата в университета, абсолютно задължително за мен е да не пропусна най-хубавите дни за каране на ски.
Маглена Гуркова е възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата на бакалавърската ѝ дипломна работа е „Френска политическа култура. Паралели с българската политическа публичност“. В момента учи магистратура „Политически мениджмънт и консултиране“ във Философския факултет на СУ и специализира „Публична реч“ в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“. Част е от актьорската трупа на театър „Алма Алтер“ към Софийския университет. В един от най-новите спектакли на театралната лаборатория - „България, земята на убитите поети“ прави и своя режисьорски дебют. Гордее се, че е завършила 9.ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“.
Димитър Чоторов е студент във Факултета по дентална медицина на Медицинския университет в София. От тази година е и практикуващ стоматолог в учебната базата на факултета. Участвал е в множество международни обмени и обучения по програма „Еразъм“ (програмата на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа). Запален пътешественик, любител на планински преходи. Екстремните спортове и фотографията са сред любимите му хобита.
(Интервюто е от ПЕПА ВИТАНОВА, СОФИЯ, 21.11.2023 12:38 (БТА) HTTPS://WWW.BTA.BG/BG/NEWS/LIK/573019-MLADITE-HORA-NE-TARPIM-POPULIZMA-KAZVAT-BADESHT-SPETSIALIST-PO-POLITICHESKI-PIA?FBCLID=IWAR0-RIOFBSTJDS12Z6IZCLLIO4IO13GLQ__-WGDHGCB_EL8A59JWE571YKU#:~:TEXT=%D0%A1%D0%9E%D0%A4%D0%98%D0%AF%2C-,21.11.2023%2012%3A38,-(%D0%91%D0%A2%D0%90)
26.6.19
Кандидатстудентски изпитни сесии по журналистика в СУ 2019
![]() |
| Нашата отличничка от курса по журналистика М.Г. изтегли темата "За няколко лайка повече". |
3.4.18
Темата на изпита по журналистика в СУ
5.3.18
Всичко за кандидат-журналистите във ФЖМК на СУ “Св. Кл. Охридски“ 2018г.
Таксата за явяване на изпит не се променя - 30 лв. Заявления за изпитите се подават онлайн в страницата на СУ (https://online.uni-sofia.bg), в Ректората на СУ или в бюрата на фирмите в страната.
Факултетът по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) от тази година има четири специалности: "Журналистика", "Връзки с обществеността" (ВО), "Книгоиздаване" и "Комуникационен мениджмънт".
За първите две специалности ("Журналистика" и ВО) приемът е само с изпити (журналистика писмен и устен). От тази година за "Книгоиздаване" кандидат-студентите могат да избират дали да държат изпити, или да кандидатстват с оценките от матури по БЕЛ, История, Философия или чужд език. За новата специалност "Комуникационен мениджмънт" също се кандидатства по избор - изпити или с оценките от матура по БЕЛ, чужд език, математика.
Всичко за критериите за оценяване, формата на изпита и уменията за успешно представяне на кандидатстудентския изпит по журналистика можете да намерите на сайта на Учебен център The Passionate Shepherd
Всичко за условията за кандидатстване и образуване на състезателен бал можете да прочетете на сайта на СУ: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/priem/priem_za_obrazovatelno_kvalifikacionna_stepen_bakalav_r_i_magist_r_sled_sredno_obrazovanie/kandidatstudentska_kampaniya_2018
10.6.17
Темата по журналистика в СУ- редовна сесия 2017
Изпитът по журналистика е вход за три от най-желаните специалности в Софийския университет – Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване. За да имат шанс за прием във Факултета (ФЖМК), кандидат-студентите трябва да покажат знания и умения за съставяне на единен в смислово и композиционно отношение текст, който да демонстрира знанията и уменията им за изразяване и защитаване на оригинално становище по актуална и обществено значима тема.
9.4.17
Темата на изпита по журналистика в СУ
Писменият изпит по журналистика е вход за трите специалности на ФЖМК – Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване. Изпитът започва в 9:00 часа и продължава 3 астрономически часа. На него кандидат-студентите по журналистика ще премерят сили в уменията си за писане на оригинален писмен текст по зададена тема. Бяха изтеглени и два контролни теми - "Пътят на Европа" и "Победи и загуби".
Обичайно темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет. За повече информация и преглед на темите, падали се през предишните години: http://passshep.com
Критериите, по които се оценява писменият изпит по журналистика, са:
а) уменията на кандидата да изгражда цялостен завършен текст – единен в структурно и смислово отношение; придържането към темата; ясното формулиране и аргументиране на авторската позиция.
б) умението да се организира и композира изложението; да се подбират подходящи примери; да се правят анализи и обосновани заключения
в) общата култура: познаване и уместно боравене с историческите, социалните, политическите, научните, културните, литературните и др. факти, използвани в изложението;
г) писмената култура: богатство на езика и обработеност на стила; правопис и пунктуация; избягване на употребата на клишета и заучени формулировки (езикови, литературни/литературоведски, журналистически и др.); избягване на словесно разточителство, общи фрази, преднамерена маниерност, смислови и логически повторения;
д) оригиналност на подхода при избор на гледна точка, на жанрова форма; при въвеждането в темата, финала на разработката; при изграждането на образи, използването на паралели, антитези и др.
Учебен център The Passionate Shepherd желае творческо вдъхновение и успех на кандидат-студентите по журналистика!
4.1.17
Кандидатстудентска кампания и изпит по журналистика в СУ 2017
15.8.16
Отлични резултати на изпитите по журналистика в СУ 2016г
Диаграма 1. Резултати от писмен изпит в СУ 2016 на курсистите от The Passionate Shepherd
Диаграма 2. Резултати от устен изпит в СУ 2016 на курсистите от The Passionate Shepherd
1. Подготовка за писмен изпит - стандартен курс, 57-часов ( за ученици от 12. клас).
2. Двугодишна подготовка за писмен изпит, 57 + 57 часа (за ученици от 11. и 12. клас).
3. Интензивна подготовка за писмен изпит, 33-часов (едномесечна подготовка, допускат се курсисти, които имат необходимите знания и умения, но не се чувстват достатъчно уверени).
4. Онлайн курс по журналистика, 57-часов (за ученици, които не са от София).
5. Подготовка за устен изпит по журналистика, 9-часов (провежда се непосредствено преди изпита).
9.5.16
Ексклузивна подготовка за писмен и устен изпит по журналистика
- Курсът е интензивен и ще се проведе непосредствено преди изпитите (редовен писмен и устен). Подходящ е за кандидат-студенти от цялата страна.
За повече информация:
Ексклузивен курс по журналистика за подготовка за писмен изпит във ФЖМК.
Ексклузивен курс за подготовка за устен изпит по журналистика във ФЖМК.

















