Култура и изкуство Откъс от... ~ Новини Образование

ВРЕМЕ

(дескрипция на откъс от "Дилъри на време")

Изготвил: Татяна Йорданова

Обичам монотонния глас, звучащ от банковата система. Обичам го, когато ми благодари, че съм изплатила сметките си. Откакто всичко се плаща в дни, часове и минути, живеем ден за ден. Но днес мога да съм усмихната майка. Чувствам се свободна. Имам достатъчно време, за да стигна до сина си, Уил. Сигурна съм, че ще се зарадва да ме види.

Разстоянието от тук до неговата прегръдка е един билет и няколко спирки.

Но билетът вече е 2 часа, а аз нямам толкова. Числата на ръката ми намаляват. Нямам достатъчно време за пътя. Нямам достатъчно и за губене.

Шофьорът се оправдава с политиката. Тези, които нямат време, бягат. Или умират, бягайки.

Автобусът е пълен със смутени погледи . Но аз не търся тях.

Уил може би ме чака.

Сигурна съм, че ме чака.

Разстоянието от тук до прегръдката му е волята ми. Желанието ми да го видя.

И аз тръгвам. Търся спасението си. Гоня го.

Останаха ми няколко минути, за да стигна до Уил.

Няколко секунди. Вече виждам сина си, който тича към мен. Знае, че нямам време.

10 секунди.

„Мамо”

9 секунди.

„Уил”

8 секунди.

Почти настигам спасението си.

7 секунди

Почти настигам обятията му.

6 секунди

Още малко…Само ако имах време…