Наблюдател

Елитарно или егалитарно образование

 

 

По темата работи: Цветан Петров

Светът ни върви напред благодарение на образованието. Ако не съществуваха науките Физика, Химия, Математика и т.н., то все още щяхме да пишем на пергамент или някой още по-стар носител и само щяхме да мечтаем за неща, подобни на компютрите, лампите и др., които вече са неразривна част от живота ни. Ако образованието не се беше развивало през всичките тези години, откакто съществува човечеството, нямаше и за демокрация да се сетим, а все още щяха да ни направляват някакви шамани, които могат да гонят злите духове.

Именно образованието е основната причина да сме такива, каквито сме, и да насреща си удобни уреди, които съкращават времето ни за работа, и хора, които се опитват да се аргументират логично, а не мистично.

Именно поради това, че образованието е основното звено от всяка държавна политика, то всяко правителство е длъжно хубаво да помисли какво образование иска да създаде и поддържа – елитарно или егалитарно.

Обяснено накратко елитарното образование концентрира средствата и усилията си в качеството на знанията, които дава, докато егалитарното пък акцентира върху количеството напълнени умове. Елитарното набляга на индивидуалното отношение с цел ученикът да се почувства специален и способен, докато егалитарното набляга на равнопоставеността с цел да няма някой пренебрегнат или обиден. 

Винаги съм бил привърженик на елитарното образование и то не защото се смятам за кой знае колко умен или имам нужда от външна мотивация, а защото образование е далеч по-честно от егалитарното. Елитарното не се опитва да приравнява учениците си към един модел и базово ниво на резултатите, поради което всеки от учащите ясно вижда какво е нивото му и с какво може да се изяви повече от останалите. В този смисъл по отношение на мотивацията на учениците елитарното образование може да бъде особено ласкаво и вдъхновяващо за наистина способните ученици, но е и доста жестоко спрямо тези, които не могат да се справят. 

И все пак това е по-честният модел. Всеки може да се откаже от него по-всяко време и да потърси друг начин да се образова, като по този начин няма да бави и да пречи на другите. Елитарното образование включва в себе си по този начин един вид естествен подбор. Неслучайно в античните философски школи, в които са се учили най-големите умове за онова време като Питагор, Хераклит и Платон, се е практикувала най-силната форма на елитарното образование, която е принуждавала кандидатите за обучение не просто да попълват различни тестове, за да покажат какво знаят, но и ги е карала да мълчат за големи периоди от време, както и да имат доста пари в джоба, което по онова време не е било възможно с измами, а ако си имал ум в главата. По този начин са се подбирали най-добрите измежду най-добрите кандидати за дадената школа.

Егалитарното образование обаче също си има своите положителни качества. Едно от тях е, че всеки има достъп до този вид образование без особени трудности. Това е важно предимство най-вече в по-бедните държави и тези, чието население има спешна нужда от ограмотяване. Другото и по-важно качество, което се явява и като минус в зависимост от това как гледаме на него се съдържа именно в това, че учениците, които работят в егалитарна образователна система се третират по еднакъв начин и самоинициативата не винаги се толерира или по-точно не е търсена. Предимството е в това, че по този начин се създават много по-сплотени колективи, децата се научават да работят в екип и да си помагат.

И все пак отново казвам – това, че децата се научават да работят заедно не може еднозначно да се приеме като положителна страна на егалитарното образование. Външната реалност се промени. Социализмът отдавна вече не властва в България, затова не е учудващо, че една образователна система, измислена по онова време, сега се оказва неспособна и неадекватна. Децата може и да се научават да си помагат и да работят заедно, но какъв ли е шокът, който изживяват, след напускането на тази среда, когато осъзнаят, че всъщност никой не изгаря от желание да им помага или да им пише високи резултати, само защото са се постарали? Няма вече манифестации и групови дейности.

Като се замисля, в днешно време образователната ни система, която трябва да минава за егалитарна, се е превърнала в елитарна, или поне в горните класове. Например, в моя клас има една групичка от 10-15 човека от общо 26, които са учили и учат с голямо желание и повечето учители обръщат повече внимание, тъй като „за другите нищо вече не може да се направи“. Последното беше цитат от един мой учител.

Освен всичко казано до тук, искам до добавя, че специално на нашата държава – България не й трябва повече егалитарна система, тъй като няма нужда повече да се набляга на количеството за сметка на качеството. Ако това не беше така, нямаше хиляди млади хора да стоят безработни по домовете си.

В заключение ще кажа, че мнението ми за превъзходството на елитарното образование остава все така твърдо с една малка добавка. Тя е, че най-хубавата образователна система би била тази, която успее да обедини елитарно отношение към учениците си с егалитарни елементи, които да ги обединяват. Прост пример за такъв елемент са спортните мероприятия. Няма нищо по-добро от хора, които се конкурират и се опитват да са по-добри от другите, но са обединени от нещо, което да ги накара да не си нанасят удари под кръста.