29.11.13

За българските студенти в Англия и ксенофобията





















След публикация в английския Телеграф за замразяване на заемите за студенти от България и Румъния сред хиляди студенти и родители бяха обзети от паника.



Министърът, отговарящ за университетсткото образование в Англия, обяви, че всеки шести заем от държавната студентска компания за заеми е от българин или румънъц и че този ръст е безпрецедентен и съмнителен. Защо точно е съмнителен не се обяснява.





По-късно от британското посолство в София излезе съобщение с уточнение, че ограничението не се отнася за заеми за покриване на таксата за обучение, а само за заемите за разноски за живеене.


Ето и позицията на Емил Хърсев, д-р ик.

Прав сте, мистър Камерън

Твърде уважаемият Дейвид Камерън, MP&PM (това е на латиница, член на парламента и премиер-министър), първи лорд на трезора, министър на държавните служби и лидер на Консервативната партия, е най-руганият политик днес. Критикуват го в чужбина и у дома, от столиците на европейския Райх - Брюксел, Берлин и Париж, и от периферията на евроимперията. Скачат му лейбъристи отляво, националисти отдясно, либерали от място. В собствената му партия го укоряват дори. Всички заради едно и също нещо: как да спре (въображаемото) нашествие на българи и румънци на Острова след Нова година, когато новите пришълци добиват право да продават труда си в цяла Европа, вкл. в мъгливия Албион. И всички го атакуват по различни, и то диаметрално противоположни причини, с изключващи се аргументи. В този общ лай не личи, че прав е тъкмо мистър Камерън!


Съвършено вярно той твърди, че "европейските свободи" (за движение на стоки, труд и капитал) са една словесна утопия, която не държи сметка за икономическите реалности и не се основава на реални механизми за гаранция на тези свободи. Нищо не пречи милиони (бедни) европейци да нахлуят в една (богата) страна, като пренесат в нея и своята лична мизерия, и нерешими социални проблеми от родината си. Няма способ бедите, връхлитащи отделна страна в съюза, да се разпределят ако не справедливо, поне пропорционално на някаква база, върху всички членове в клуба. Невъзможно е нови 10, нито дори 5-6 млн. бедни и гладни гърла да лапат социални фондове, трупани от 63 млн. британци; те и за местните не стигат, камо ли за пришълци без един паунд принос за натрупването им. Тъкмо защото не са отделяли от залъка на семействата си за социални фондове колкото британските, трудът на новите заселници е на толкова ниска цена. Ако евтините новодошли изместят британците от работните им места, кой ще поеме издръжката на милиони безработни, но пълноправно осигурени британци? Всичко казано е обективно безспорно, оспорими са последващите оценки и преценки, не фактите. Премиерът Камерън е прав и Еврокомисията трябваше да го подкрепи най-малко защото Европа е изправена пред дълбок проблем, защото икономическите основи на съюза са кухи, а правните му подпори са глинени. Вместо да се крие зад протрития параван на свещените свободи и уж непроменими договори, брюкселската Комисия трябваше да поеме вината, че досега хилядите й хрантутници не само проект за обща мрежа и съвместни мерки за социална защита не са написали, ами идея нямат дори какво да правят. Председателят Барозу и комисарите му трябва веднага да свикат Съвета на шефовете на правителствата, да сложат на масата безспорните факти и да тропнат, че няма мърдане, нужни са ефективни решения, дори да са болезнени и трудни за преглъщане. Трябва да знаем как ще се решават дълбоките социални проблеми на обединена Европа. Решението трябва да е общо, това не са проблеми, които всяка страна да решава за своя сметка и по свой избор. Ясно е: ако толкова сериозни мерки се обсъждат сега, всички дупки ще се запушват за сметка на нас, новите европейци. Сещам се какви решения ще се вземат - ще се признае накрая, че третата свобода (движение на хора) не може да се гарантира и затова ще бъде ограничена.


Защо трябва да настояваме социалните проблеми на Европа да се обсъждат и да се вземат реални решения веднага, ако знаем, че те ще са за наша сметка, на новите и бедни? Защото със или без обща и смислена стратегия на целия съюз тези проблеми все някак ще се решат - отново за наша сметка - в отделните страни. Невъзможните свободи ще ни бъдат отнети все някак (очевидно как). Ако това става страна по страна "на парче", вредите за нас ще са много повече. На общата маса за преговори в Брюксел гласът на нова Европа няма да надделее, но се чува. А в националните парламенти на богатия Запад никоя от новите страни няма и един глас. Всяко правителство ще бяга от най-близкото куче, а макар да не го признава, за Запада източноевропейците "кучета ги яли". Най-балансирана и минимално неизгодна за нова Европа стратегия за (временно) ограничаване на правата и свободите на източноевропейците, за обща мрежа и мерки за социална защита, политика за малцинствата, маргиналите и прекариата можем да получим само в общи, открити преговори в съюза, където участват и засегнатите страни. Всяко взето зад гърба на нова Европа решение ще е по-лошо за нашите страни и най-вероятно ще е безпринципно (като отказа на Запада да изпълни договорите си с Румъния и България за присъединяване към Шенген). А най-смешни са нашите некадърници, политици и неправителствени дърдорковци, които заеха - барабар Петко с мъжете - тъпата поза на критици на мистър Камерън. Ако имаха грам мозък, тези млекопитаещи щяха да го подкрепят безрезервно. Какво всъщност искаме? Права за българите на британските острови? Да е по-лесно и изгодно да се преселват онези, за които досега плащаме, издържаме и отглеждаме да пораснат, да се изучат, за да работят - кой легално, кой не дотам - през най-силните си години за чужда страна, а като грохнат на старини, да се върнат в родината, и за сметка на будалите, стояли и работили в България, да ги лекуваме и да храним онези, които се върнат без пенсия. Мъдро, няма що. В интерес на България е да подкрепим премиера Камерън, когато иска цяла Европа да поеме социална отговорност и да спре абсурдната миграция, която създава нерешими проблеми и на Запад, и на Изток: в богатия Запад нахлуват мизерстващи тълпи, а бедният Изток обезлюдява и затъва в стопанска безпомощност.




0 comments:

Post a Comment