22.3.15

Темата на предварителния писмен изпит по журналистика в Софийския университет 2015/2016

На писмения изпит по журналистика в Софийския университет за учебната 2015/2016 изтеглиха темата „Свестните у нас считат за луди„.

Тази година изпитът е следобед от 14ч. и ще продължи 3 астрономически часа.
Кандидат-студентите ще имат възможност да се явят на две писмени изпитни сесии – предварителна и редовна. Устен изпит полагат само кандидатите, изкарали по-висока оценка от 3.50 на писмения изпит.

Изпитът по журналистика е вход за специалностите: Журналистика, Връзки с обществеността и Книгоиздаване.

Учебен център The Passionate Shepherd пожелава успешно представяне на кандидат-журналистите от курсовете по журналистика.


Учебен център The Passionate Shepherd публикува критериите, по които ще се оценяват знанията и уменията на кандидат-студентите по журналистика.


Критерии за оценяване на писмения изпит в СУ  по журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване.
Писменият изпит по журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване има за цел да оцени способността на кандидат-студентите да създават цялостен и завършен писмен текст по зададена тема. Работата може да бъде написана в свободно избрана от автора прозаична форма и достатъчен за пълноценното разгръщане на замисъла обем.
Темите за писмения изпит са от съвременния обществен, политически, икономически и културен живот, отразен в българския периодичен печат, радиото, телевизията, интернет.
Изпитната комисия формулира темите непосредствено преди изпита. Изпитът започва с изтеглянето от кандидат-студент/ка на една от темите, като контролно се отварят поне още две теми. Писменият изпит продължава 4 астрономически часа.
Предмет на оценка са:
а) уменията на кандидата да изгражда цялостен завършен текст – единен в структурно и смислово отношение; придържането към темата; ясното формулиране и аргументиране на авторската позиция (логическо, фактологическо, чрез позоваване на авторитети, чрез литературни, исторически и политически съпоставки и др.)
Самите твърдения на автора не са предмет на оценка, освен в случаите на допуснати фактологически грешки и смислови неточности, както и при изразяване на етническа и верска нетърпимост, на ксенофобия и омраза към другостта, към различието.
б) умението да се организира и композира изложението; да се подбират подходящи примери; да се правят анализи и обосновани заключения;
в) общата култура: познаване и уместно боравене с историческите, социалните, политическите, научните, културните, литературните и др. факти, използвани в изложението;
г) писмената култура: богатство на езика и обработеност на стила; правопис и пунктуация; избягване на употребата на клишета и заучени формулировки (езикови, литературни/литературоведски, журналистически и др.); избягване на словесно разточителство, общи фрази, преднамерена маниерност, смислови и логически повторения;
д) оригиналност на подхода при избор на гледна точка, на жанрова форма; при въвеждането в темата, финала на разработката; при изграждането на образи, използването на паралели, антитези и др.

0 comments:

Post a Comment