Любовта като спасение

Автор: Виктория Готева

Академично есе, Курс ПО журналистика С The Passionate Пастир

Броени часове остават до свети Валентин, а гаджето ми ме заряза. Все е недоволна! Попитах я дали ще празнуваме, а тя остави избора на мен. Пошегувах се, че ще прекарам празника с приятели, и моята женичка взе, че полудя. Каква ирония! Не само, че се казвам Трифон, ами вече съм Зарязан.

Сега вървя към магазина за цветя. Няма да ми се размине. Отново ще се извинявам. Ама какво да правиш - любов. Идва. Не пита. По-добре да не я изпускам, че едничка ми остана. Така здраво съм се хванал за нея, че приличам на актиния, вкопчила се за рак пустинник. Да! Познахте. Любовта е моят рак пустинник. Мога и без нея, но животът ми е някак по-малко болезнен, по-сладък и по-приятен, когато живея на гърба й. Питате се защо? Защото в свят на изгубени морални ценности, политическо задкулисие, цензура, мизерия, димки, шашки, флашки, дребни сметки и плоски данъци, единственото спасение за хора като мен е тя - любовта.

Без любов животът няма смисъл. Работя много, получавам малко. Ставам рано, лягам късно. Искам нормална европейска държава, а живея в псевдодемократична такава. Мечтая много, постигам малко. Шофирам бързо, мисля бавно. "Живот ли бе - да го опишеш" Сега като си помисля, че ще живея и без любов ... Пародия! Колегата ми все повтаря, че жените не ни заслужавали. Но я го вижте! Хванал се е като удавник за сламка за своята любима и не я пуска дори и за момент. Разбирам го добре. И неговото спасение се нарича любов, колкото и да отрича. Заплатата ни е толкова голяма, че не стига дори за сметката за парно. Добре, че с любимата се греем нощем, та поспестяваме някой лев. Икономия правим и под душа, така де - къпем се заедно, за да пестим, и без друго поради сушата язовирите са празни. Често вечеряме на свещи - романтика, пък и токът постоянно поскъпва. Всеки ден домашно приготвена храна - пилешка супа за душата, но и икономия - не за бързо хранене! Като се замисля - направо съм загубен! Работя като вол -. САМО За храна Сметки, сметки, сметки. Без любов скоро ще банкрутирам. Споделената болка е половин болка, следователно споделената криза е половин криза, нали? Направих прозрение! Любовта е моят начин за оцеляване. Любовта е моето спасение от кризата. Май е време да побързам към магазина за цветя!

Бавно, но сигурно се отчайвам ... отчайвам се от живота. Малката ми сестричка е склонна да ми каже, че ме обича само ако обещая да й купя поредния нов продукт на Apple. Красивата ми братовчедка стана любовница на женен богаташ, за да й осигури луксозен живот. Гаджето ми пък няма да ми прости, ако не се появя с букет червени рози и някоя златна дрънкулка (добре, че цената на златото падна, та не се налага да тегля кредит). Любовта до такава степен се измени през годините, че се превърна в бизнес. За да бъдат част от него, хората измислиха такива глупости, каквито дори Иван Славков (мир на праха му) не е казал през живота си. То не бяха силикони, операции, трансплантации, гелове, кукли, стероиди ... И все пак, всеки се нуждае от любов - била тя душевна, платонична, орална или друга. За да оцелея в този деградирал свят и аз се нуждая от любов. Любов към себе си, любов към храната, любов към ближния, любов към жената. Единственият начин да живеем в хармония със себе си е като надмогнем всички материални изкушения, които ни правят роби на вещите - обикновени консуматори. Любовта се е превърнала в симулакрум. Рано или късно обаче сестричката ми ще порасне и ще научи, че Iphonе-ът не е свръхценност, братовчедка ми ще осъзнае, че без любов животът е като живот на скот, а приятелката ми ще разбере, че цветята и подаръците не струват нищо, в сравнение с любовта и желанието да я направя щастлива. Не! Това не е утопия, а нормалното израстване на индивида, търсещ себе си. Докато те открият себе си обаче и истинския смисъл на думата любов, аз ще трябва да се задоволя със симулакрума, защото имам нужда от него. Много е просто. Трябва да си влюбен, за да оцелееш в света на днешната омраза. Любовта е моето спасение. Наближавам магазина за цветя.

Любовта няма логично обяснение. Тя идва точно когато не очакваме, а понякога и си отива също толкова неочаквано. Тя осмисля живота ни, прави ни по-добри, променя мирогледа и изгражда характера ни. Влюбеният човек е истинският човек - без маска и без грим, без лъжа и без измама, без укор и без гняв, просто Човек. Когато бях малък попитах, майка си какво значи да обичаш. "Ще разбереш, мило дете, когато почувстваш, че Раят не е мечтана дестинация, а е тук на земята, до любимия човек." Най-после я разбирам! Ако Адам и Ева не бяха откъснали прословутата ябълка, щях наистина да бъда в Рая и нямаше да се мъча да се освободя възможно най-бързо от тази злокобна орис-животът, която плащам заради змийската подлост и човешката лакомия. Но какво да очаквам от човек, създаден от пръст, и жена, сътворена от ребро. Човек се нуждае от сигурност, вяра и любов. За жалост обаче средностатистическият българин не ги намира нито сред управниците, нито сред бутафорния елит, а още по-малко сред покварения синод. Единственото спасение е любовта. И тъй като не познавам друга реалност освен настоящето, отново признавам, че любовта е моето спасение. Тя е моят гарант за неумиращ духовен живот. Любовта ражда идеи, любовта ражда красота, любовта ражда деца, любовта ражда живот, вечен живот.

Най-после пристигнах, но съдбата пак ми се изсмя. Поради блокада на границата с Турция, цветя йок ... Е, както дойде - ще купувам бонбони! Само се моля: Ха дано не и приседнат. Мисълта за тях ми действа като афродизиак. Набирам смелост. Дела трябват, а не думи. Тръгвам ва банк. Риск - губи, риск-печели. Човек на всичко е готов за мъничко любов.

Posted in: The Passionate Shepherd,Академично есе,курс по журналистика,любов