Българската мечта

Марияна Тодорова 
 Есе, Курс по журналистика

Добре дошли в страната на неограничената корупция, в страната на забуленото в промишлен пушек слънце. Добре дошли в страната на протестиращите, добре дошли в страната на разочарованите. Добре дошли в България. Предполагам, не сте чужденец. Как познах ли? Тук рядко идват чужденци. Значи сте българин,съжалявам. Искам да ви попитам какво мислите е българската мечта? Не знаете, аз ще ви разкажа.

Ако мечтата е картина,то българската мечта е постмоденристична творба,но тя се вписва в този жанр не със своята модерност и новаторство, а с несъвместимата си еклектика. Представете си черно платно и през средата-лъч светлина, от горния край се спуска паяжина, сребристо-бяла и тънка, а с края и е омотана пачка пари, огряна от слънчевия лъч. В горния ляв ъгъл се забелязват блестящо розови женски устни,неестествено големи, в долния ъгъл е развяно българското знаме, на което със златни букви е извезано: „България на три морета”. Общо взето това е българската мечта, само едно нещо пропуснах, защото не знам как изглежда - демокрацията. А не знам как изглежда, защото за нея съм чела само в книгите, защото тук тя е илюзия.

За какво мечтаят децата ви? Момичето иска да стане популярна певица, а момчето известен футболист, сигурно се гордеете. Толкова си приличат. Как знам като не съм ги виждала ли? Лесно. Известност, слава,пари, това се върти из малки и големи български глави. Момиченцата виждат красивата, слаба какичка с дълга блестяща коса, с ярка къса рокля и с лице на кукла. Те чуват как всички ѝ се радват и я аплодират. После виждат същото момиче в лъскав черен джип с някой здравеняк под ръка. И мечтаят, мечтаят да са като нея. С момченцата е същото само че те мечтаят да са спортисти. За съжаление и спортът в България е малко сюрреалистичен. Всяко татуирано плейбойче с гелосана коса,което е що-годе във форма, мисли, че може и трябва да стане футболист. Няма лошо,те мечтите са безплатни, ама тая мечта ни идва малко в повече. Крехката спортна слава, която спечелихме през 90-те, виси на онази паяжина, за която ви разказах в началото. Младите хора в България мечтаят за слава и за Преслава и това е тъжно, защото бъдещето се гради от мечти.

Чувала съм, че американската мечта е да заработиш милиони. Може би там се крие тайната формула на успешната икономика. Българската мечта обаче е да изхарчиш милиони. По възможност да ги спечелиш от лотарията или да ги получиш по наследство, защото работата е лошо нещо. Ако можеше да си седим и да ни плащат, минумум по 1000 евро, все пак сме европейци, да не плащаме данъци, да се пенсионираме на 55 и да получаваме пенсия като в Люксембург, щеше да е чудесно, мечта. Да, ама не е така. Единствените, който изживяват този аспект от българската мечта, са политиците. Вярно, че те не получават парите по наследство, а от нашите джобове, но какво пък важното е мир да има, пардон, пари да има.

Преди време не знаех какво е демокрация. Знаех само че е нещо хубаво и че е за всички. Представях си го като огромна шоколадова торта, от която хората могат да ядат заедно. Мечтите не вървят с дребен шрифт, който гласи : отговорност, но демокрацията изглежда е по-специална мечта. От тези за които се водят битки, истински, кървави, вечни. През 1889 една обща мечта завладя всички българи и ги обедини. Превърна ги в народ , може би за последен път,но не това е важното, важното е , че спечелиха. За съжаление само на теория. Много години след краткотрайната победа продължаваме да мечтаем за сладката шоколадова торта.

2013 беше годината, в която на някои хора им омръзна само управляващите да живеят сладък живот. Демокрацията пак примамваше невинни жертви в красивата си прегръдка, българите пак замечтаха и станаха, но този път не бяха всички и не спечелиха. Не спечелиха дори само на теория. Мразя физиката и глупавия закон, че на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Мразя го, защото е лъжа. Защото контрадействието на нашето мечтане беше по-силно, защото съществуват хора, които са толкова егоистични и нахални, че са готови да разочароват хиляди, да ги обезсърчат, само защото са по-високо в социума. И така има една българска мечта, която остане неосъществена, но поне е най-ярката и най-ценната от всички.

Сега можете ли да отговорите на въпроса ми? Моля ви, не тръгвайте. Довиждане и късмет. Ще ви е нужен, на всички ни трябва, защото истинската българска мечта е в опасност. Потъва в брокат, екстеншъни и сметки за ток. Трябва да се опитаме да излезем от дълбокия джоб на материалното, защото за него не си заслужава да се мечтае, то се постига с труд и пот, не с мечти. Мечтите са създадени за свободата, за красотата, за изкуството и за демокрацията.

Posted in: The Passionate Shepherd,Академично есе,Есе журналистика,курс журналистика,писане есе