"Crash" - фрагмент от филм

По сцената работи: Виктория Готева

Ето го. Най-после се прибира. Срещнах го отново и няма да си тръгне безнаказано. Този път съм въоръжен и си искам парите. Няма да ме прави на глупак. „Дай ми парите, искам си парите!” - започнах да крещя, насочвайки пистолета си към този измамник. Не се прави, че не разбираш, подлецо! Какви са тези кирливи 50 долара, които ми вадиш? Ще оправят ли те проваления ми живот? Та ти ми взе всичко! Не съм на себе си! И виковете на детето ти зад прага на дома няма да те спасят! Това дете ме побърква...не спира да крещи. „Искам си шибаните пари” – крещя отново и отново аз. Напрежението ми ескалира, а гневът достига връхната си точна! Полудявам! Обезумявам! Стрелям! Бум! Неееее!Ужасен плач, ридание, вик - вик без глас, от който те побиват тръпки. Вик на мъка, горест и печал. Вик на страдание, вик на безнадежност, вик на гнет. Вик на опечален баща. Трясък и ужас - върховна човешка болка. Куршум - поет от невинно дете. Сякаш с нож са прободени сърцата на нещастните родители. Как? Откъде се появи? С крехкото си тяло като с щит безстрашното, смело, героично малкото момиченце бе предпазило баща си, заставайки между него и куршума. Ами аз? Аз ли съм виновен за това? Не! Не аз, а някакво чудовище натисна спусъка. Да, същото чудовище, което размъти мозъка ми. Какво направих, Боже, какво? До преди секунди го виждах като враг, а сега вече е най-злощастният , скръбен и клет човек на света. Забравих за себе си. Времето сякаш спря с натискането на спусъка. Мъртва тишина. Тази картина не може да се опише, тя се преживява. Светът не е това, което беше, и нищо друго няма значение. Болка, само и единствено болка. Изведнъж часовникът започна отново да тиктака. „Всичко е наред, татко” – прошепна смелото момиче. Не е за вярване! Безстрашното дете е непокътнато. „Това е наистина добро наметало!” – каза то. Сякаш се пробудихме от трагичния кошмар. Няма по-голяма болка от загубата на дете – чисто и невинно като сълза. Но сълзите в очите ни вече са от щастие. Дали това бе сън, или мираж, не зная, но нещо свръхестествено се случи. Бях в ада. Бавно изгарях. Повлякох невинни със себе си. Огънят ни убиваше, когато нeочаквано, някъде от Рая, малък ангел хранител с вълшебно наметало се появи, за да ни спаси от ада, за да ни спаси от самите себе си. Вече съм на Земята, вече всичко е реално, благодарение на нашия ангел. След преживяното осъзнах, че на този свят не сме нищо друго, освен жертви, защото всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда. Семейството пое по своя път. Тръгвам и аз. От демона, наречен гняв няма и следа.

Posted in: Crash,журналистическо есе,курс журналистика,наративно-дескриптивна техника,нарация,описание,сблъсъци