The Green Mile

Така и не ме оставиха намира тези двамцата. Все в най - неподходящия момент ще се
вяснат, да му се невидяло. Тамън им позабрави човек неприятните, отчаяни от живота
физиономии, и ето ги пак - да ми нарушат спокойствието, не друго. Сложили даже новите
униформи, сякаш ще се срещат я с някой офицер, я с някоя по-важна клечка… Да не говорим,
че пък и тези парцалки не са нищо особено - единствената причина за някаквото им там
чувство за власт и надмощие, като им ги махнеш - същите са като нас, затворници. Бях
започнал да свиквам тъмнината да ме поглъща, а пък и добре се разбирахме с нея - хубаво
ми беше в домa на изцерението, дето тези глупаци, моля ти се, ще го наричат карцер. Край -
ще да се излиза вече, свободата ме зове . Покайвам се и се усмихвам - няма да ги разигравам
повече господата охранители, грехота е.
Тут е продажник, отчаял се от живота - чисти килиите и мие пода на затвора, за да вземе
някой друг долар и да почерпи пияниците от входа с долнопробен концентрат. Ако вземе
случайно та му остане нещо в излишък, хич не се замисля - в пиене пак ще го инвестира или
в цигари. Лесен съучастник е, ако му знаеш слабото място - пък аз, като старо куче, добре ги
познавам чуждите пороци. В мига, в който му предлагам десет цента за парче вафла, без да
се замисли, ми я подава през решетката. Всичко върви по план - остава само да стане време за
рутинната проверка на килиите. Кой ли ще е късметлията този път?
Ето го и Брутъс - както обикновено не бърза да се прибира, а и защо да го прави - жена му
кой знае откога се е отказала от готвенето, за любовните ласки не ща и да си помислям. С
бодра стъпка наближава към моята килия - така се вживява в проверката, като че ли от нея
зависи не кой ще отиде в карцера и кой ще яде повече яхния, а кой ще e новият губернатор на
щата и какъв ще е следващият ход на външната политика на страната.
Вижда ме как съм се опулил срещу него и се вторачва - какво гледа, обаче, и той не знае.
Нищо не подозира, пак ще да съм полудял нещо. Поглежда ме нагло с ехидна усмивка, която
ме кара да не мога да се сдържа. Сърцето ми бие учестено и ръцете ми се потят от нетърпение
да науча това гнусно животно, обречено цял живот да дели покрив с тъща си, кой е Лудия Бил
всъщност. Плясвам с ръце бузите си и шоколадът го опръсква. Лицето му за миг стана по-
красиво отвсякога - малките прасешки очички не се виждаха вече, а самодоволната усмивка
съвсем изчезна - изведнъж въобще не му се струвах смешен. Видя ли сега кой е по-хитър,
умнико, получи ли си го най-накрая?
Гордостта му е потъпкана от някакъв полудял убиец и изнасилвач, наплюл го с вафла. В
такива моменти сигурно се чуди защо въобще се е захванал с тази работа - ами защо ли - то
и мен да ме бяха скъсали на изпита за ченге, и аз сигурно щях да пазя затворниците да не си
теглят ножа сами, преди да бъдат екзекутирани.
Щял съм пък сега да ходя някъде - това ще да е поредната забавнa приумицa на Брутъс
и Пол. Oбичам ги тези двамата авантюристи, да му се не види! Kъде ли ще ме водят ? …
Викнали са ми момиче, сигурен съм - ще се сетят и те най-накрая какво му трябва на Бил.
Момиче - няма какво друго да е.
Вързаха ме и ме завлякоха към карцера - долни лъжци и предатели... Пак ще ме хванат
лудите там - не, не, не - не искам!
Светлината я нямa и само шумът от трясъка на вратата продължава да кънти в ушите ми.
Онези двамата сигурно сега се хилят самодоволно и тържествуват. По-скоро Пол се смее, а
Брутъс засрамено продължава да трие шоколада от лицето си - да, обаче срама няма да успее
да изтрие - и да го крие, аз, като изляза, пак ще знам, че съм с едно напред и го водя - гадното
костюмирано псевдо ченге.

Златна Тодорова

Posted in: