Любовта и лакрицовите бонбони

Любовта и лакрицовите бонбони

 Хр. Хинова

Лакрицовите бонбони са вид сладкарско изделие от брашно, подправено с екстракт от корените на билката женско биле, а обикновено и с анасоново масло. Особено популярни са в Холандия, където много се гордеят с тях и ги предлагат на всички чужденци. Изглеждат странно, на вкус не приличат на нищо, което сте опитвали. Подхождате към тях с недоверие, никой не уточнява дали са сладки или от какво са направени. Толкова дълго и настоятелно Ви убеждават да опитате, че накрая го правите от чисто любопитство.

Когато се влюбих за първи път, емоцията, която се роди в мен, беше подобна на любопитството към лакрицовите бонбони. За любовта знаех много- от изкуството и поп-културата и имах някаква идея какво точно трябва да представлява. Знаех обаче, че тази идея е безкръвна и неточна, защото гледах любовта през очите на другите, а не през своите собствени. Когато опиташ сам, усещането не е такова, каквото си си го представял. Това, което едни възприемат като най-големия деликатес, аз намерих за стряскащо и горчиво преживяване. Първият ми досег с лакрица и любовта беше провокиран от наивно любопитство, по детски изследователско.

Реагирах крайно: „Никога няма да опитам отново!” Е, разбира се, никой не вярва на 14-годишно момиче, което казва „никога”. Пробвах отново. И от лакрицовите бонбони, и от любовта. Този път с малко повече опит и увереност, и имунитет срещу разочарования. Оказа се, че и двете стават по-добри с времето или поне ти привикваш към горчивината им.

Лакрицът е черен, на допир напомня желиран бонбон, като го захапеш, имаш усещането, че ядеш нещо, което по-скоро би трябвало да се използва за лекарство. Холандците се забавляват много на ужасените лица на дегустаторите. Ние сме опитните зайчета, а те са тези, които отдавна са преминали през изпитанието. Спомням си, че единият от тях ми обясни, че било нормално да намирам бонбоните им за отвратителни. Истинският им вкус се усещал по-късно, когато си изял достатъчно и си научил организма си на примирение. В този момент не те интересува, дъвчеш, поглъщаш, и ти не знаеш защо, както пиеш вода. Тя е безвкусна, но е жизненоважна. Лакрицовите бонбони са нещо като културен символ на холандците, като лалетата и вятърните мелници. Дори и да не са есенциални за тяхното оцеляване, каквато е водата, са нарицателни за нравите им.

След като привикнеш с необичайността на „сладкиша” започва да ти харесва наистина и го прояждаш с наслада. Повечето жители на Холандия споделят, че така са станали страстни фенове на бонбоните. Почти никой не се е влюбил в тях от пръв опит и в началото всички са реагирали като мен- с увереното отрицание относно повторната им употреба.

Любовта е нещо, на което се научаваш. Не знаеш всичките й съставки, идва неочаквано, взривява земята под краката ти, оставя те със странен вкус в устата и си отива. Но само, за да се върне отново. Този път я посрещаш с нов поглед, в същината си тя е непроменена, но твоето отношение е друго. Сега усещането е за силен трус, не толкова разрушителен, че да те изкара напълно от равновесие. Можеш да се спънеш, дори да паднеш, но ставането е по-лесно от предишния път. Всичко с времето става по-поносимо. Някои неща дори блясват с очарование, щом се научиш да бъдеш възприемчив и толерантен.

Оказа се, че лакрицовите бонбони не са толкова лоши. Дори си сложих няколко за из път, когато се прибирах. Опитани в София, извадени от културния контекст на своето естество, не бяха същите. Това ме накара да им се зарадвам чистосърдечно и да подходя към тях с уважение. Удиви ме тяхната многообразност и факта, че тук предизвикваха дори по-голям интерес, отколкото в Холандия. Непознатото, както се оказа, умееше да извиква всякакви реакции и асоциации и дори и след петата среща с него, пак си оставаше непознато. Какво беше това? Защо мирише на йод? Яде ли се? Ще ме заболи ли корема от него, ще съжалявам ли после?

Никой не е в състояние да даде отговори на тези въпроси. Не вярвам дори създателят на лакрицовите бонбони да знае всичко за ефекта им върху хората. По същия начин не може да бъде дадена речникова дефиниция на любовта, дори не и от възрастна двойка с петдесетгодишен брак и три деца.

Те са просто там, бонбоните и любовта. Каквото и да слушаш за тях, полза няма, трябва да се протегнеш и смело да ги стиснеш, а след това уверено, с широко отворени очи, да ги пуснеш в живота си и да ги оставиш да отлежат. Като ароматното червено вино, което като бях на десет имаше вкус на оцет.

Posted in: журналистика,курс по журналистика,литература