Така и не ме оставиха намира тези двамцата. Все в най - неподходящия момент ще севяснат, да му се невидяло. Тамън им позабрави човек неприятните, отчаяни от животафизиономии, и ето ги пак - да ми нарушат спокойствието, не друго. Сложили даже новитеуниформи, сякаш ще се срещат я с някой офицер, я с някоя по-важна клечка… Да не говорим,че пък и тези парцалки не са нищо особено - единствената причина за някаквото им тамчувство за власт и надмощие, като им ги махнеш - същите са като нас, затворници. Бяхзапочнал да свиквам тъмнината да ме поглъща, а пък и добре се разбирахме с нея - хубавоми беше в домa на изцерението, дето тези глупаци, моля ти се, ще го наричат карцер. Край -ще да се излиза вече, свободата ме зове . Покайвам се и се усмихвам - няма да ги разигравамповече господата охранители,...