"Crash" - фрагмент от филм

По сцената работи: Виктория Готева

Ето го. Най-после се прибира. Срещнах го отново и няма да си тръгне безнаказано. Този път съм въоръжен и си искам парите. Няма да ме прави на глупак. „Дай ми парите, искам си парите!” - започнах да крещя, насочвайки пистолета си към този измамник. Не се прави, че не разбираш, подлецо! Какви са тези кирливи 50 долара, които ми вадиш? Ще оправят ли те проваления ми живот? Та ти ми взе всичко! Не съм на себе си! И виковете на детето ти зад прага на дома няма да те спасят! Това дете ме побърква...не спира да крещи. „Искам си шибаните пари” – крещя отново и отново аз. Напрежението ми ескалира, а гневът достига връхната си точна! Полудявам! Обезумявам! Стрелям! Бум! Неееее!Ужасен плач, ридание, вик - вик без глас, от който те побиват тръпки. Вик на мъка, горест и печал. Вик на страдание, вик на безнадежност, вик на гнет. Вик на опечален баща. Трясък и ужас - върховна човешка болка. Куршум - поет от невинно дете. Сякаш с нож са прободени сърцата на нещастните родители. Как? Откъде се появи? С крехкото си тяло като с щит безстрашното, смело, героично малкото момиченце бе предпазило баща си, заставайки между него и куршума. Ами аз? Аз ли съм виновен за това? Не! Не аз, а някакво чудовище натисна спусъка. Да, същото чудовище, което размъти мозъка ми. Какво направих, Боже, какво? До преди секунди го виждах като враг, а сега вече е най-злощастният , скръбен и клет човек на света. Забравих за себе си. Времето сякаш спря с натискането на спусъка. Мъртва тишина. Тази картина не може да се опише, тя се преживява. Светът не е това, което беше, и нищо друго няма значение. Болка, само и единствено болка. Изведнъж часовникът започна отново да тиктака. „Всичко е наред, татко” – прошепна смелото момиче. Не е за вярване! Безстрашното дете е непокътнато. „Това е наистина добро наметало!” – каза то. Сякаш се пробудихме от трагичния кошмар. Няма по-голяма болка от загубата на дете – чисто и невинно като сълза. Но сълзите в очите ни вече са от щастие. Дали това бе сън, или мираж, не зная, но нещо свръхестествено се случи. Бях в ада. Бавно изгарях. Повлякох невинни със себе си. Огънят ни убиваше, когато нeочаквано, някъде от Рая, малък ангел хранител с вълшебно наметало се появи, за да ни спаси от ада, за да ни спаси от самите себе си. Вече съм на Земята, вече всичко е реално, благодарение на нашия ангел. След преживяното осъзнах, че на този свят не сме нищо друго, освен жертви, защото всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда. Семейството пое по своя път. Тръгвам и аз. От демона, наречен гняв няма и следа.

Read More

"Адвокат на дявола" - фрагмент

По сцената работи Марияна Тодорова

Асансьорът се изкачваше нагоре, както кръвта навлизаше в главата му. Можех да усетя гнева му , да го помириша и вкуся. Той искаше отговори, хлапето не знаеше, че блажени са неведомите. Винаги е по-лесно да прехвърлиш вината на друг,нали? Вече си голямо момче, Кевин, но беше прав за едно. Не можех да спра да наблюдавам,но само толкова, аз не съм кукловод,ти сам направи избора си. Изглглежда отговорът ми не му хареса, не е ли очарователен? –Какво направи с жена ми?-каза той ,приличайки на гладен лъв,чиято антилопка съм изял. Толкова си нетърпелив,Кевин,почакай... Какво прави той? Явно не може да понесе истината, не разбра и поетичното ми обяснение. Пистолет!О, не...хахахаха! Какво направи с жена ми? –продължаваше да крещи неистово той. Ее, щом искаш да знаеш,ще ти кажа,наивник такъв-помислих си. Харесва ми погледът му, в него се чете толкова много- ярост,омраза,болка,гърдите му се надигаха от тежкото дишане, а ръката му , готова да отнеме човешки живот трепереше. Искаше да знае,казах му. Майната ти!-кресна грубо той, започна да стреля, веднъж,два пъти,три пъти,явно е бил много ядосан, изстрелите продължиха, давай , Кевин,браво, уцели ме! Какво има малкия, помислих си, погледът му беше безценен, страхът,гневът и недоумението се сливаха в едно,лъвът се превърна в сърничка, с големи тъжни уплашени очи. Мисля ,че разбра, но въпреки това ме попита –Кой си ти?-явно не искаше да повярва. Защо си толкова добър? Защо не си губил до сега?-попитах го. Защото си ми баща...Еврика! Но съм малко повече от твой баща...КАКВО СИ ТИ?Сатаната?- попита ме той. Недей, толкова официално,наричай ме татко.

Read More