Протест и смисъл

Академично есе, автор: Марияна Тодорова
Курс по журналистика в Учебен център The Passionate Shepherd 

С началото на последните протести в главата ми започнаха да се шляят разни мисли, лутащи се като пияница със завързани очи. Те се клатушкаха в двете крайности и избълваха не особено красиви неща по адрес на доста „невинни” хора. Чувствах се сякаш един от любимите ми Шекспирови персонажи се беше вселил в мен. Да протестирам или не — туй е въпросът. Дали има смисъл от протеста и мисъл в протеста?

Знаех, че има нещо гнило в България, усещах задушаващия аромат на остаряло мислене, праха, засипал ценностите, и миризмата на корупция (англ. corrupted -разлагащ се,гниещ ). Но все не се решавах да прекрача въображаемата бариера на спокойствието , в което се заблуждавах , че живея. Не протестирах ,защото не знаех срещу кое по-точно да протестирам. Никога не съм харесвала тези хора,които се бунтуват срещу нещо само защото им харесва да са анти, или защото масата го прави. Но мисля, че винаги трябва да вземаме страна, неутралитетът помага на потисниците, никога на жертвите. Мълчанието насърчава мъчителя, никога мъчения. Смисълът на протеста е да бъдеш себе си и да се бориш за това, в което вярваш.

Протестите съществуват откакто на човек е дадено правото на лична позиция. Всеки мислещ човек си е задавал въпросите:

Кой би понасял гаврите и бича

на времето, неправдата на силния,

на гордия презрението, мъките

горчиви на отвъргната любов,

потъпкването на законите,

безочието на властта, онуй

презрение, което получава

смиреното достойнство във награда

от недостойнството — кой би търпял

това?

Днес имаме същите проблеми като на датския принц, но за съжаление ние не сме от кралско потекло. Има много хора ,които се правят на луди, и Лаертовци, и Офелии, и разбира се, вечно обмислящите и рядко действащите Хамлетовци. Обаче ние имаме нещо, което в Елсинор не е съществувало. Имаме фейсбук. Aко Хамлет имаше фейсбук, може би щеше да постне някой драматичен, сърцераздирателен статус за това колко страда за баща си, или за това колко е несправедлив животът. Представяте ли си какво можеше да стане, ако принцът беше събрал съподръжници и си бяха организирали един протест срещу лошия чичо? Интернет е глашатаят, информиращ и събиращ хора от всякакви нива на социалната йерархия, които виждат един и същи смисъл в протеста.

Преди да стана пълнолетна, си мечтаех за дните, когато ще бъда „свободна”. Предполагам всички бъдещи възрастни предусещат трепетното вълнение от предстоящи приключения, копнеят за шанса да взимат собствени решения и да се чувстват самостоятелни. Когато навърших 18 години обаче, вместо пеперуди в стомаха получих шамар в лицето. Нямаше я тази свобода за която мечтаех, нямаше я и властта. Общо взето всичко беше същото, освен че имах повече отговорности. Моментът, в който се почувствах наистина пораснала, беше, когато отидох на протест,тогава усетих ,че притежавам някаква власт,че нещо зависи от мен. „Дълг на младостта е да отправи предизвикателство на корупцията” -Кърт Кобейн. Макар че протестирането ми не постигна голям успех, спечелих нещо дори по-ценно,една малка Нирвана, гражданските ми сетива се пробудиха ,хранейки се от силата на младостта и на желанието за по-добро.Тогава протестът доби смисъл за мен.

Чудих се дълго откъде произлиза думата протест. Дали има желание да тества? Или може би има връзка с това, че понякога прелива от тестостерон? Всъщност думата протест е с доста значения, но може би вдъхновението е едно от най-забележителните ѝ проявления. Революции, протести и въобще всяка форма на неподчинение и борба срещу властта често са необходимият строителен материал, с чиято помощ се изграждат едни от най-стабилните романи. На барикадата в Париж, в Берлин, в Мъглиж, във фермата и къде ли още не. Протестът е олицетворение на човешкото,на копнежът по непознатото,но по-добро бъдеще, а именно там е смисълът- в красивото хуманистично отстояване на ценностите.

Протестът е необходимото диво, което унищожава стереотипите и утвърдения ред, за да създаде един по-усъвършенстван негов вариант. Централните площади са арена на сблъсъка между Дионисий и Аполон, вечната битка между ред и хаос, в която няма загубил, защото винаги печели човечеството. Революцията подсказва нуждата от еволюция. А всеки протест, който се бори за смислена кауза, допринася за развитието на обществото.

Read More

Втора употреба

Академично есе, Марияна Тодорова
Курс по журналистика

Втората употреба е решение на немалко финансови проблеми,но е причинител на душевни такива,защото е недопустимо речта,мечтите и образованието да бъдат втора употреба. Днес в България почти всичко ни е втора употреба. А ,уж, живеем във века на новото. Защо нашето ново в Европа е вече старо? Всъщност май не е толкова чудно. Ние така сме научени-на втора употреба. 20-те години на 20-ти век в България идват през 90-те и ние ги посрещаме като непознати гости,по български,винаги с по едно наум. В наши дни магазините втора употреба никнат като гъби след майски дъжд,пък и у нас имат чудесна почва. А хората берат ли,берат. Дрехи,обувки,уреди,автомобили,авточасти,книги,идеи,образование, език, за всеки има ,по много ,и е евтино. Дали евтиното образование няма да ни излезе скъпо? Годината -2013-та, списъкът ми с учебници за университета-същия като на майка ми. О,колко хубаво! –ще си кажете,няма да даваш излишни пари. Да,хубаво е. Чудя се ,обаче дали нещата не са се попроменили за 20-тина години. Е,колко пък са 20 години? Ами целия ми живот. За това младите хора избират да учат в чужбина,защото там се живее в настоящето и се мисли за бъдещето,а тук, в нашата мила родина , се живее в миналото,а настоящето на Европа е в нашите бъдещите планове. Мечтите втора употреба са дори по-страшни. Веднъж чух разговор на деца,катерещи се по една ръждясала катерушка. Баба ми ми разказа,че на тази катерушка са се запознали майка и и баща и.Много романтично,нали? На същата катерушка,на която,след толкова години, си играят тези две деца. В България историята е на почит,явно е важно да пазим старите неща,но май понякога трябва да ги заменяма с нови. Та, да се върнем на децата. Бяха на възраст втори/ трети клас , момче и момиче. - Ваньо , много обичам да рисувам. Питах нашите ,дали може да ме запишат на уроци по рисуване,вместо по английски,но те отказаха ,защото като порасна съм щяла да съжалявам. - Според мен са прави ,Ели. В България не можеш да живееш като художник. - Знаеш ли какво,щом не мога да стана художничка в България ,ще отида при кака в Англия. - Значи ще трябва да ходиш на уроци по английски. Разговорът ме натъжи. Щом дори малките деца растат с идеята,че в България няма бъдеще,значи положението е трагично. Родителите винаги искат най-доброто за децата си,но понякога забравят,че децата им са различни от тях,че те си имат свои идеи и мечти,не им трябват , „second hand” , такива. Младежкият дух е вдъхновявал много хора на изкуството със своята стихийност , оригиналност и иновативност . Всеки се стреми да бъде различен и да намери себе си.Така е било и така ще бъде, НО не и в България. Тук различените са аутсайдери , а върха на модерността е да копираш. Наричат ни поколението ‘е’ , според мен ‘c/p’ e по-подходящо. Американците говорят с английски жаргони и са много готини ,copy paste, не ,че си нямаме наши думи ,ама те не са ‘cool’, копираме всичко-маниери, стил на обличане, дори интереси,а това е жалко,скучно и втора употреба.

Аз съм българче свободно
в край на молове живея,
всичко ‘second hand’,неродно,
любя,тача и милея.

Втората употреба е евтина,икономична,практична,екологична , но и безлична. Децата растат с мечти втора употреба,тийнейджърите имат изкривени представи за оригинално , възрастните са принудени да прибягват до употребяваното,нищо чудно ,че ни наричат хора втора ръка, а ние си мълчим и продължаваме да живеем в миналото, с остарели представи и страх от новото.

Read More

"Crash" - фрагмент от филм

По сцената работи: Виктория Готева

Ето го. Най-после се прибира. Срещнах го отново и няма да си тръгне безнаказано. Този път съм въоръжен и си искам парите. Няма да ме прави на глупак. „Дай ми парите, искам си парите!” - започнах да крещя, насочвайки пистолета си към този измамник. Не се прави, че не разбираш, подлецо! Какви са тези кирливи 50 долара, които ми вадиш? Ще оправят ли те проваления ми живот? Та ти ми взе всичко! Не съм на себе си! И виковете на детето ти зад прага на дома няма да те спасят! Това дете ме побърква...не спира да крещи. „Искам си шибаните пари” – крещя отново и отново аз. Напрежението ми ескалира, а гневът достига връхната си точна! Полудявам! Обезумявам! Стрелям! Бум! Неееее!Ужасен плач, ридание, вик - вик без глас, от който те побиват тръпки. Вик на мъка, горест и печал. Вик на страдание, вик на безнадежност, вик на гнет. Вик на опечален баща. Трясък и ужас - върховна човешка болка. Куршум - поет от невинно дете. Сякаш с нож са прободени сърцата на нещастните родители. Как? Откъде се появи? С крехкото си тяло като с щит безстрашното, смело, героично малкото момиченце бе предпазило баща си, заставайки между него и куршума. Ами аз? Аз ли съм виновен за това? Не! Не аз, а някакво чудовище натисна спусъка. Да, същото чудовище, което размъти мозъка ми. Какво направих, Боже, какво? До преди секунди го виждах като враг, а сега вече е най-злощастният , скръбен и клет човек на света. Забравих за себе си. Времето сякаш спря с натискането на спусъка. Мъртва тишина. Тази картина не може да се опише, тя се преживява. Светът не е това, което беше, и нищо друго няма значение. Болка, само и единствено болка. Изведнъж часовникът започна отново да тиктака. „Всичко е наред, татко” – прошепна смелото момиче. Не е за вярване! Безстрашното дете е непокътнато. „Това е наистина добро наметало!” – каза то. Сякаш се пробудихме от трагичния кошмар. Няма по-голяма болка от загубата на дете – чисто и невинно като сълза. Но сълзите в очите ни вече са от щастие. Дали това бе сън, или мираж, не зная, но нещо свръхестествено се случи. Бях в ада. Бавно изгарях. Повлякох невинни със себе си. Огънят ни убиваше, когато нeочаквано, някъде от Рая, малък ангел хранител с вълшебно наметало се появи, за да ни спаси от ада, за да ни спаси от самите себе си. Вече съм на Земята, вече всичко е реално, благодарение на нашия ангел. След преживяното осъзнах, че на този свят не сме нищо друго, освен жертви, защото всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда. Семейството пое по своя път. Тръгвам и аз. От демона, наречен гняв няма и следа.

Read More