По сцената работи Марияна Тодорова
Асансьорът се изкачваше нагоре, както кръвта навлизаше в главата му. Можех да усетя гнева му , да го помириша и вкуся. Той искаше отговори, хлапето не знаеше, че блажени са неведомите. Винаги е по-лесно да прехвърлиш вината на друг,нали? Вече си голямо момче, Кевин, но беше прав за едно. Не можех да спра да наблюдавам,но само толкова, аз не съм кукловод,ти сам направи избора си. Изглглежда отговорът ми не му хареса, не е ли очарователен? –Какво направи с жена ми?-каза той ,приличайки на гладен лъв,чиято антилопка съм изял. Толкова си нетърпелив,Кевин,почакай... Какво прави той? Явно не може да понесе истината, не разбра и поетичното ми обяснение. Пистолет!О, не...хахахаха! Какво направи с жена ми? –продължаваше да крещи неистово той. Ее, щом искаш да знаеш,ще ти кажа,наивник такъв-помислих си. Харесва ми погледът му, в него се чете толкова много- ярост,омраза,болка,гърдите му се надигаха от тежкото дишане, а ръката му , готова да отнеме човешки живот трепереше. Искаше да знае,казах му. Майната ти!-кресна грубо той, започна да стреля, веднъж,два пъти,три пъти,явно е бил много ядосан, изстрелите продължиха, давай , Кевин,браво, уцели ме! Какво има малкия, помислих си, погледът му беше безценен, страхът,гневът и недоумението се сливаха в едно,лъвът се превърна в сърничка, с големи тъжни уплашени очи. Мисля ,че разбра, но въпреки това ме попита –Кой си ти?-явно не искаше да повярва. Защо си толкова добър? Защо не си губил до сега?-попитах го. Защото си ми баща...Еврика! Но съм малко повече от твой баща...КАКВО СИ ТИ?Сатаната?- попита ме той. Недей, толкова официално,наричай ме татко.
Posts
